Възгледите на един учител за народното творчество

Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното. Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното - да го направи по-хубаво. Просто като боб. Темата, с която ще се занимаем, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.